Интервю на Тихомир Игнатов с Янош Ейферт

Какво е за вас фотографията, г-н Ейферт?

Ние всички сме родени да живеем в един преходен свят. Времето тече заедно с нас като река, която от своя страна тече към отсрещния бряг и само малцина от нас са способни да я спрат. Фотографията се е зародила през 19 век, заедно с развиващия се социален живот.

Тогава много хора са си казвали следното: художественото изкуство е към своя край. Имам предвид рисуването и картините. Времето показа, че рисуването като художествено средство не е изчезнало.

Фотографията запечатва времето в снимка. Документалната фотография доказва точно това. Фото-художникът често работи с парченце миг от времето – като му слага собствена душа, а апаратът е само покорен слуга в ръцете на фотографа.

Как фотографията стана ваша професия, каква беше първата ви среща?

Истината е, че не я избрах аз. Всъщност тя избра мен.

Дълги години бях професионален танцьор и бях достигнал едно наистина високо равнище. В един момент получих фотоапарат от по-малкия ми брат. И какво може да прави един човек, когато има фотоапарат, освен да започне да снима. И така магията се случи между мен и апарата.
Изложба на унгарския фотограф Янош Ейферт

Какво различава тази професия от всички останали?

Да кажем възможността да съзерцаваш. Много обичам да съзерцавам света около мен и хората в него. В това отношение фотографията е мното удобно средство да съзерцаваш хората, да вникваш в техните детайли. Удобно е да разглеждаш света през обектива, да откриваш неговите тайни.

Фотографията дава ли ви чувство за свобода?

Да, разбира се. Никой не ми казва как да мисля, къде да гледам. Просто снимам. Това е едно от най-големите предимства на тази професия.

Познавате ли български фотографи, техни творби?

За съжаление трябва да призная, че не познавам никой от българските фотографи. Но имам голямо желание да се запозная и да ги изследвам.

Има ли снимка, която искате да направите наново, по-добре?

Ако имам възможност, всички снимки бих ги променил.

Има ли тема, коята да искате да направите, но знаете, че няма как да го постигнете? Нещо като несбъднатата мечта на твореца.

Да! Това е темата за слепите хора. Това е един проект, върху който работя усилено. Много ме интересува света на слепите, как изглежда той, как живеят те. Този проект ще бъде едно голямо предизвикателство за мен.

Какво мислите за филмовата и дигиталната фогография?

Дигиталната фотография е едно ново средство, което заменя традиционните похвати в снимането. При нея фотографът избира средствата. Също така възможностите са много по-големи.

Кои снимки предпочитате повече – чернобелите или цветните?

Ако трябва да съм честен, до преди няколко години бих отрекъл напълно чернобелите снимки, но сега преоткрих тяхната стойност и те вече намират все по-голямо място сред моите фотографии. Аз се занимавам с психологията на цвета. В моите цветни снимки не всички цветове са еднакви по сила. Обичам да използвам контраста, за да подсиля посланието на снимката.

Ако днес трябва да направите последния си кадър, последната си снимка, как ще изглежда тя?

Това ще бъде снимка на моята майка.

Янош Ейферт е роден на 8 май 1943 г. в Ходмезьовашархей, Унгария. Започва да се занимава с фотография през 1968 г., като паралелно с това танцува в унгарския ансамбъл “Хонвед”. От 1985 г. прави и диапорами.

През 1998 г. е художествен ръководител на Първата унгарска национална фотоседмица, основател и главен редактор на първото онлайн фотографско списание.

Зад гърба си има 150 самостоятелни изложби, участвал е в 650 общи изложби, награждаван е 168 пъти. Снимал е в 41 страни.

Творчеството на Янош Ейферт не може да се вмести в една стилова категория, той твори в много посоки. Ейферт е многостранна, непрекъснато обновяваща се, експериментираща фигура.

Снимки: Василена Георгиева
Мултимедия: Николай Николов