Szófiától keletre, a mintegy száz kilométerre lévő Koprivstica a 6-os számú úton közelíthető meg. Jó darabon kanyargós, dombos terepen haladunk, nem túl jó minőségű úton. Helyenként, az Európai Uniós támogatással épült útszakaszokon már lehet haladni, de általában jobb a tempót alábbvenni. A főúttól 17 km-re elterülő faluig gyönyörű őszi tájakon, hegyek-völgyek között fut a kocsi, egészen a Topolnica folyócskáig. Két régi kőhíd vezet a túlpartra, ahova átterpeszkedik a múzeumfalu, a jórészt 18-19. században épült házacskáival.

Bulgária legmagasabban (tengerszint felett: 1060 m) fekvő településének 2600 lakosa van, és jórészt idegenforgalomból élnek. A helységet tarnovgradi (ma: Veliko Tirnovo) menekültjei alapították, akik a török megszállás elől menekültek 1393 júliusában. Az új telepesek állattenyésztéssel (juh, kecske, szarvasmarha) és termékeik eladásával foglalkoztak. A 18. század vége és a 19. század eleje a falu virágkora volt. Kialakult egy gazdag kereskedőréteg, amely nemcsak Európába, hanem Indiába, és Egyiptomba is eljutott árúival. Leginkább azonban az adószedésből éltek: nemcsak Bulgária sok területére szóló jogot szereztek, de ők hajtották be az adót Macedóniában és Albániában is. Ekkoriban 120 000 juhot legeltettek, kétezer lovuk volt. A háziiparuk rengeteg árút állított elő: egyedül a török piacra évi 250 tonna saját készítésű szövetet, valamint 250 000 pár zoknit és harisnyát exportáltak. A gazdaság feltűnhetett egy-egy rablóbandának is, mert a falut háromszor (1793, 1804 és 1809) fosztották ki és gyújtották fel. Mindannyiszor újjáépült, és a gazdagodás következtében egyre nagyobb lett. A 19. század közepén már közel ezer háza és 12000 lakosa volt. Nagy házak, templomok, hidak, iskolák épültek. Az 1876-os törökellenes felkelésben jelentős szerepet játszott a falu, de szerencséje volt: leverése után a törökök nem égették fel és ölték meg lakosait, mint ez több rebellis faluval megtörtént, hanem kegyesen elfogadták a gazdag kereskedők által felajánlott megváltási összeget. Néhány vezetővel leszámoltak ugyan, de – az utókor szerencséjére – magát a települést nem érte bántódás.

Az 1878-as felszabadulás érdekes módon negatív hatással volt Koprivsticára: a gazdag kereskedők és az értelmiségiek jelentős része elhagyta a némi védettséget élvező hegyi falut és a környékbeli nagyobb városokba költözött. A házak egy része az idők során tönkrement, de a Minisztertanács 1952-ben a települést múzeumfaluvá, 1971-ben védetté nyilvánította. Ez ugyan nem hozta vissza a virágkort, de megmentette a régi épületek további rombolását.

A híd előtt találjuk a főteret, középen egy lépcsős emlékművel, mauzóleummal, amelyet a felkelés tiszteletére építettek, az 50. évfordulón. A híddal szemben indul a Gerenlito utca, amelynek elején látható az Oszlenko-ház, a város egyik legszebb műemléképülete. Továbbhaladva egy régi műhely ablakán nézhetünk be, majd balra a Dimcso Debeljanov utca következik. Ennek jobboldalán, a templomkertben áll az utca névadójának, a költőnek a síremléke. A kékre festett, Régi templomnak is nevezett Szűz Mária templom egy régebbi helyén áll, amelyet a török rablócsapatok 1809-ben felgyújtottak. Ezután jobbra átvágva a T. Kablesov utcára érünk, ahol az 1854-ben elkészült Kablesov-házat látjuk. Nem akarom tovább idézni az útikönyvet, de a Ljutov-ház, a Szt. Cirill és metod iskola, a Karavelov-ház, a Kalacsev-kőhíd, a Debeljanov-ház, a Szt. Miklós-templom, a Benkovszki-ház ugyancsak fényképezésre érdemes…

a városban augusztus közepén folklórfesztivált, ötévenként (a 0-ra és 5-re végződő években) pedig Nemzetközi Folklórfesztivált rendeznek.

The town of Koprivshtitsa is the best preserved architectural reserve in Bulgaria. The small town with cobble-paved streets and picturesque colorful houses from the 17-18th century is situated among spacious meadows and quite forests with bracing air in the heart of Sredna Gora mountain, 110 km southeast of Sofia. Koprivshtitsa straggles along either side of the River Topolnitsa and there is hardly a part of town that is not named after an episode or participant in the April Uprising of 1876 in which the town played a crucial role. More than 380 of Koprivshtitsa’s houses date from this National Revival era, the most elaborate from 1842 to 1870. Six of them are turned into museums – each of them a real must-see. Koprivshtitsa also occupies an important place in the Bulgarian folk music calendar with its national music festival of musicians from all over the country taking place every 5 years. The town is a key point for hiking and sightseeing in the highest part of Sredna Gora.

 Копривщица е уникално селище, което е запазило над 300 паметника на българската култура от времето на Възраждането. По терасовидните склонове са изградени старинни къщи с големи стрехи, каменни оградни зидове и широки дървени порти. Къщите имат богата външна декорация – много прозорци и кепенци, издадени еркери и доста от тях са боядисани в синьо, жълто или червено. В Копривщица могат да се видят и къщите на писателя Любен Каравелов и поета Димчо Дебелянов. Възрожденският град Копривщица притежава над 30 категоризирани обекта за настаняване- хотели, вили сексли къщи и квртири. (http://www.rezervaciq.com/cat_29.html)

Копривщица се намира в сърцето на Централна Средна гора, на 1030 метра надморска височина. Градчето е разположено в живописна долина по двата бряга на река Тополница, а недалеч от него се извисявaт най-големите върхове в Средна гора – Богдан (1 604м.) и Буная (1 594м.).

Копривщица е отлично място за спокойна почивка. Лятото тук е приятно прохладно и свежо, със средна температура 17ºС. Тази част от годината е изключително подходяща за излети сред природата, като туристическите маршрутите са леки и достъпни. Зимата е мека и слънчева, с дебела снежна покривка, а отрупаните със сняг дървета и къщи с пушещи комини придават на градчето неповторим чар.

Селището е основано в края на Второто българско царство, като по всяка вероятност е било заселено от преселници от Търново, избягали след падането на столицата през Стара планина към Централна Средна гора. Мястото се намирало на кръстопът и било подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци, тъй като е покрито с тучна растителност и е напоявано от река Тополница и нейните притоци.

Под турска власт Копривщица се славела със своето благосъстояние. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го опожарявали и ограбвали – през 1793, 1804 и 1809г. При последния палеж всичко било опустошено, като почти не останали здрави къщи, но благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумели да възродят града.

През 1809г. Копривщица се откупила от кърджалиите, след което не е опожарявана, а само ограбвана. В първите десетилетия на 19 век градът отново се радвал на възход, като средище на развито джелепчийство, бегликчийство, абаджийство, терзийство, кожухарство и търговия, а броят на жителите му достигал 12 000 души в 1 600 домакинства.

По онова време дарителството било отличителна черта на копривщенци. Местни търговци и занаятчии благоустройвали града, строейки обширни къщи с богата декорация, мостове, чешми, чъркви, и помагали за издръжката на манастира и изписването му. През 1869г. те създали културно средище – читалище и отделяли средства за печатане на книги.

Копривщица е играла първостепенна роля в епохата на българското Възраждане. Първото килийно училище тук е открито още през 1810г., а през 1822-ра отворило врати първото обществено училище, главен учител, в което бил Неофит Рилски. През 1846-та, със съдействието на Найден Геров, е открито първото в страната класно училище, а през 1850г. и девическо училище. Така израснало възрожденско поколение, оставило дълбоки следи в българската история. Негови представители са: Найден Геров, Йоаким Груев, Любен Каравелов, Бенковски, Тодор Каблешков и още много други исторически личности.

Копривщенци участвали в четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Христо Ботев. През 1870г. Васил Левски основал в града таен революционен комитет. На 20 април 1876г. тук е гръмнала първата пушка, поставила началото на Априлското въстание, предвождано от Тодор Каблешков и Георги Бенковски.

След Освобождението Копривщица е осъдена на забвение. Много нейни жители се изселили в София, Пловдив, Свищов и други градове. През последните три-четири десетилетия градът претърпява нов икономически и културен подем, благодарение на откритите предприятия и туризма. През 2001г. неговото население наброява 2 505 души.

Днес Копривщица е град–музей, съхраняващ над 300 паметника на културата от епохата на Възраждането. Най-голямото богатство на града са къщите от този период с колоритни дворове, оградени от високи каменни зидове и широки дървени порти, някои от които са превърнати в музеи. Най-известни сред тях са: